Пристанището

Всеки ден от тук тръгваше кораб, а понякога даже и няколко. И всеки кораб носеше в себе си десетки истории за разбити сърца, заветни мечти и неизпълнени надежди. А хората просто ги подминаваха, не им обръщаха внимание. Защото всяка кърпичка беше всъщност скърбяща душа.
Край многото кейове имаше и едно малко местенце на камъните, твърде неудобно за игрите на хлапетата, но така прекрасно. Позволяваше ти да усетиш морския бриз в косите си, свободата на вълните и чудните, криещи много тайни, песни на чайките и гларусите. Но тук не рядко някой гледаше отплуващия кораб с тъга или тънеше в надеждата си да съзре желаните платна...