Езерцето...

Кристалната вода отразяваше гледката наоколо - високи дървета, които протягаха клоните си към водата, цветя, които се перчеха пред водното огледало, хлапета, които тичаха насам-натам, напълно игнориращи красотата на мястото, белите чайки, почистващи перата си, изящните лебеди... Няколко куражливи и оптимистически настроени родители водеха тук децата си, които, веднъж на място, се разлудуваха и огласяваха мястото с виковете си и шумните си игри. По зелената трева се срещаха тук-таме одеала, на които си почиваха хората...
Такова беше езерцето през пролетта и лятото. Но то се менеше със идването на есента. Тогава водите пламваха, отразявайки пъстрите листа на дърветата, а хората ставаха все по-малко и по-малко. С идването на зимата, те напълно изчезваха, а целия пейзаж се покриваше с бяла покривка... Но когато и дойдеш тук, си зашеметен от природата!